
Изложбата „Лицата (на децата) на насилието“ вече е достъпна за жителите и гостите на Куклен. Тя е разположена на оградата на СУ „Отец Паисий“ и ще остане там до края на месец юни.
Още от откриването си експозицията предизвиква сериозен обществен интерес. Ученици, родители и жители на града спират, разглеждат произведенията и се запознават с посланията, които те носят.

Изложбата включва 10 въздействащи визуални произведения, които изследват различни форми на насилие над и между деца – от открити прояви на физическо насилие до по-скрити, трудно разпознаваеми ситуации в ежедневието. Всяко произведение е придружено от QR код с допълнителна информация и насоки за разпознаване и реакция при подобни случаи.
Особен акцент е поставен върху начина на създаване на експозицията. Визуалните истории са генерирани с помощта на изкуствен интелект, без използване на образи на реални деца, което гарантира защита на уязвимите лица и избягва допълнителна травматизация. Автори на концепцията са фотографът Боряна Пандова и операторът Иван Николов.

Куклен е деветият град, който посреща изложбата. Там тя се реализира в партньорство с Фондация „Инди-Рома 97“.
До момента изложбата е представена в Силистра, Търговище, Русе, Ловеч, Смолян, Кюстендил, Дупница и Разград.

Освен планираните населени места, изложбата вече предизвиква интерес и извън тях. Съседни населени места на градовете, в които вече е показана, също изразяват желание да я посрещнат. Това ясно показва, че темата намира силен обществен отзвук и че се утвърждава разбирането за необходимостта не само да се говори за насилието, но и да се предприемат реални действия за неговото предотвратяване и ограничаване.
„Лицата (на децата) на насилието“ е създадена от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ в рамките на проект INSPIRE: „Подобряване на националната подкрепа за превенция, интервенция и отговор на насилието над деца и овластяване на жертвите“, съфинансиран от Европейския съюз.
Посланието на изложбата е ясно и категорично – насилието не бива да бъде игнорирано. Разпознаването му е първата стъпка, но промяната започва едва когато обществото реагира.