
От днес в Дупница може да бъде видяна изложбата „Лицата (на децата) на насилието“. Десетте пана, разположени на оградата на СУЕ „Св. Паисий Хилендарски“, насочват общественото внимание към темата за насилието над и между деца.
Експозицията представя въздействащи визуални истории, които разкриват различните лица на насилието – не само онова, което оставя видими следи, но и насилието, което се крие в думите, мълчанието, пренебрежението и страха. Именно тези трудно разпознаваеми форми често оставят най-дълбоки и дълготрайни следи.
Изложбата гостува в 10 по-малки български града, където темата за насилието над и между деца често остава извън фокуса на обществения разговор. Дупница е седмият град, който посреща експозицията. Там тя се реализира в партньорство с Сдуржение „Амала – Приятели“.

До момента тя е представена в Силистра и Търговище, а в Русе, Ловеч, Смолян и Кюстендил все още привлича вниманието на местните общности. Нейната цел е не просто да информира, а да провокира обществена чувствителност и реакция.
Целта ѝ е не просто да информира, а да провокира обществена чувствителност и реакция.
Всяка история е придружена от QR код с конкретна информация и насоки как да бъде разпознато насилието и какви действия могат да бъдат предприети. Така изложбата се превръща не само във визуално преживяване, а и в реален инструмент за информираност, подкрепа и намеса.
Особено силен акцент в проекта е етичният подход при създаването на изображенията. Визуалният разказ е изграден с помощта на изкуствен интелект, без използването на образи на реални деца. По този начин са разказани реални истории, без да бъдат допълнително излагани уязвими лица.

„Лицата (на децата) на насилието“ е създадена от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ в рамките на проект INSPIRE: „Подобряване на националната подкрепа за превенция, интервенция и отговор на насилието над деца и овластяване на жертвите“, съфинансиран от Европейския съюз.
Изложбата в Дупница е покана към всеки минувач да се замисли – можем ли да останем безучастни, когато детството е наранено?