Един екран. Една история. Една промяна.
В тъмната зала на училището настъпва тишина. Очите на десетки ученици са приковани към екрана, където започва прожекцията на филма „Невидимата рана“. Тишината не е просто знак за интерес – тя е напрежение, съпреживяване, разпознаване. Това не е просто филм. Това е огледало.
„Невидимата рана“ не разказва измислена история. Напротив – вдъхновен е от реални случаи на кибертормоз сред ученици. Историята е проста, но дълбоко въздействаща: едно дете, изолирано и наранено от онлайн агресия, търси пътя обратно към себе си.
Филмът не просто обяснява какво е кибертормоз – той показва как изглежда отвътре: със срама, страха и самотата, които често остават скрити зад мълчанието.
„Когато децата виждат себе си на екрана – с болките, страховете и надеждите си – започват да вярват, че промяната е възможна. Че не е срамно да поискаш помощ. Че агресията не е нормално поведение. Че всеки има право на уважение и подкрепа“, споделя Светла Маджарова от НЧ „Светлина – 2024“.
Началото на истинския разговор
Филмът провокира откровени разговори – за болката, за страха да споделиш, за нуждата от подкрепа и адекватна реакция. В последвалите дискусии учениците се учат да разпознават кибертормоза, да реагират навреме, да знаят къде могат да потърсят помощ. Но най-важното – осъзнават, че не са сами.
„След всяка прожекция в петте пилотни училища в Хасково, децата започнаха да говорят. Започнаха да задават въпроси, да разказват свои истории, да търсят решения“, допълва г-жа Маджарова.
Обединени срещу насилието
Филмът „Невидимата рана“ е само един от начините, с които НЧ „Светлина – 2024“ въвлича учениците от 6., 7. и 8. клас в темата за кибертормоза – чрез преживяване, не чрез лекция.
В училищата вече активно действат детски доброволчески клубове „Кибер патрули“ – ученици, обучени да разпознават тормоза и да помагат на свои връстници. Така темата не остава абстрактна – децата участват реално в създаването на по-безопасна училищна среда.
Обучени са и учителите – как да разпознават ранните сигнали за тормоз и как да реагират адекватно. Провеждат се интерактивни обучения, насочени към развиване на социални и емоционални умения, нужни за справяне с агресия и насилие.
„Учебните заведения вече интегрират нови практики и обучения, свързани с правата на децата и превенцията на насилието, в своята учебна програма и политика. В много училища се провеждат тематични часове, в които учениците обсъждат реални ситуации и създават собствени послания срещу агресията.
Филмът се използва и като учебен инструмент – в „Час на класа“ и в специални часове, посветени на ненасилието, толерантността, уважението към различията, емпатията и разрешаването на конфликти чрез диалог“,
споделя г-жа Маджарова.
Родителите – важна част от промяната
В разговорът се включват и родителите. Училищните ръководства отправят призив към тях – за по-активен диалог с децата относно агресията, безопасното онлайн поведение и начините за сигнализиране при съмнение за тормоз.
„Създаденият филм допринесе съществено за разширяване на въздействието на проекта извън първоначалните целеви групи, като ангажира не само ученици, но и учители, родители и училищни психолози“, обобщава Светла Маджарова.
От екранa – към реалната промяна
Проектът постига устойчива промяна в нагласите и поведението на учениците. Той засилва чувството им за отговорност и съпричастност към темата за ненасилието – както в училищната среда, така и онлайн.
И показва, че борбата срещу кибертормоза не се води само в интернет. Тя започва в класната стая. В разговорите с родителите. В доверието между децата и възрастните. И продължава с всяко дете, което вече не се страхува да бъде чуто.
Проект „Дигитални герои: Спри кибертормоза и насилието в училище“ е един от 43-те проекта, които се осъществяват в рамките на проект INSPIRE, съфирнансиран от ФРГИ и ЕС.