Тревожни сигнали за системно насилие над деца в Социално-педагогическия интернат „Христо Ботев“ в село Варненци, провокираха спешна реакция от омбудсмана на България Велислава Делчева. След внезапна проверка на 24 юли, тя сезира пет държавни институции с настояване за незабавни мерки.
Проверката, предизвикана от сигнали на Българския хелзинкски комитет (БХК), разкри тежки нарушения: физическо, сексуално и психическо насилие, извършвано както от служители, така и от деца в интерната. „Принуждаване на децата да извършват тежък труд и експлоатация, наказания чрез физическо изтощение, ограничен достъп до комуникация с външния свят“, посочва омбудсманът.
Сигналът на БХК към омбудсмана е част от усилията на комитета за справяне с насилието над деца във Възпитателни училища-интернати (ВУИ), Социално-педагогически интернати (СПИ) и Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни лица (ДВНМНЛ) в България, подкрепени по Фонд INSPIRE.
Фонд INSPIRЕ финансира проекта „Прекратяване на насилието над деца във възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати в България“ на БХК, насочен към създаване на система за възпитателни мерки, свободна от насилие, и осигуряване на ефективна подкрепа за децата, преживели травматични ситуации. Проектът цели да допринесе за дългосрочна промяна в политиките, практиките и нагласите към проблема с насилието, като гарантира устойчивост и ефективност на предложените мерки.
Защо все още има социално-педагогически интернати (СПИ) у нас?
Социално-педагогическите интернати (СПИ) в България са създадени още преди демократичните промени в страната, в условия на съвършено различна социална концепция и визия за възпитанието на децата. Тогава акцентът е бил върху строгостта, дисциплината и контролираното въздействие, базирано на авторитарни принципи. Днес тази система е остаряла, неефективна и вредна. Тя не може да отговори адекватно на съвременните потребности на децата с поведенчески проблеми, деца, извършващи престъпления или проявяващи противообществени нагласи.
Това, което е най-притеснително, е че тези интернати не са трудово-възпитателни училища и не са места за лишаване от свобода, а все пак децата, настанени там, често се третирани като наказани. Те не са престъпници, а деца в риск, чиито трудности са симптом на дълбоки социални проблеми. Вместо да получат подкрепа, разбиране и индивидуална грижа, те са изолирани от обичайната си социална среда в институции, които повече напомнят на изолатори, отколкото на центрове за подкрепа.
В СПИ има деца на възраст между 9 и 14 години — критична възраст, когато те по конституция не могат да носят наказателна отговорност. Това означава, че държавата всъщност нарушава собствените си закони и морални принципи, изпращайки малолетни деца принудително в институции, които не са пригодени да отговорят на техните нужди.
Поведението на настанените в СПИ деца често е реакция на липсата на обич, сигурност и грижа, която те не са получили в своите семейства. Вместо да ги подкрепи, обществото ги наказва с изолация, което допълнително задълбочава тяхното страдание и отчуждение.
Проблемът е в системата — липсва модерна, комплексна и хуманна политика за работа с деца в риск. Вместо това се поддържа педагогика на страха, дисциплина чрез наказание и послушание, която не изгражда доверие и не решава причините за проблемното поведение.
Освен това, СПИ са разположени на отдалечени места, където е почти невъзможно да се намерят квалифицирани специалисти – психолози, социални работници, терапевти. В тези институции работят предимно учители, които в много случаи не разполагат с нужната подготовка и опит за работа с деца с емоционални и поведенчески трудности. Това води до усещане за безпомощност, отчаяние и невъзможност за промяна.
В същото време държавата не предлага алтернативи — няма изградена съвременна система за превенция и подкрепа на децата в риск, които да могат да ги задържат в близост до техните семейства и социална среда.
Необходима е спешна реформа, базирана на правата детето и запазване на неговото достойнство.