На 15 септември училищните дворове отново се изпълниха с деца. В Севлиево началото на новата учебна година даде повод и за още един важен разговор – за сигурността на децата, за насилието, което невинаги се вижда, и за отговорността да реагираме, когато го разпознаем.
Именно на първия учебен ден в Професионалната гимназия по механоелектротехника „Ген. Иван Бъчваров“ в Севлиево беше открита изложбата „Лицата (на децата) на насилието“, създадена от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ в рамките на проект INSPIRE.
До 30 октомври паната на изложбата могат да бъдат видени на оградата на гимназията. Партньори в организирането и представянето ѝ са Сдружение „ИМКА“ – Габрово и Професионалната гимназия по механоелектротехника в Севлиево.
От 10 града към нови общности
Севлиево е 11-ият град в България, до който достига изложбата, и първият извън първоначално планираните десет места за нейното представяне.
От май досега „Лицата (на децата) на насилието“ е достигнала до над 85 000 души. Зад това число обаче стои нещо по-важно – темата за насилието над деца излезе извън залите и специализираните събития и застана там, където е ежедневието на хората.
На улицата. Пред училището. По пътя на ученици, родители и учители.
Затова и появата на изложбата в Севлиево точно на 15 септември носи особен смисъл. Началото на учебната година е време, в което говорим за знания, развитие и бъдеще. Но то е и повод да си припомним, че за да расте и да учи пълноценно, всяко дете има нужда преди всичко да се чувства защитено и да знае към кого може да се обърне, когато нещо не е наред.
Насилието невинаги оставя видими следи
Десетте визуални истории в изложбата показват различни проявления на насилието над деца и между деца – от физическа агресия и заплахи до манипулация, неглижиране, социална изолация и онлайн тормоз.
Фокусът е и върху онези ситуации, които по-трудно назоваваме като насилие – думите, които унижават, системното пренебрегване, мълчанието, страхът или поведението, което понякога възрастните и децата приемат за „нормално“.
Опитът от първите десет града показва колко необходим е този разговор. В поне пет от тях обратната връзка сочи по-добро разпознаване на скритите и по-трудно забележими форми на насилие, а в поне седем изложбата е станала повод за дискусии, въпроси и размисъл.
Да разпознаем е само първата стъпка
Всяко от десетте пана съдържа QR код, който отвежда към специално разработена информация за конкретната форма на насилие – как да бъде разпозната, как може да се реагира и къде дете или възрастен може да потърси подкрепа.
Така изложбата не просто поставя трудни въпроси. Тя дава и възможна следваща стъпка.
Визуалният разказ е създаден с помощта на изкуствен интелект, без да бъдат използвани образи на реални деца. Това е съзнателен етичен избор, който позволява да бъдат разказани реални истории, без допълнително да бъдат излагани уязвими деца. Зад концепцията стоят фотографът Боряна Пандова и операторът Иван Николов.
След първите десет града Севлиево поставя началото на следващия етап от гостуването на изложбата. Предстои тя да достигне и до други населени места чрез местните партньори, на които ФРГИ предостави отделните комплекти, за да продължат разговора в своите общности.
Защото насилието невинаги се вижда. Но може да бъде разпознато. А когато го разпознаем, следващата стъпка е да реагираме.
Изложбата „Лицата (на децата) на насилието“ е създадена от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ в рамките на проект INSPIRE, съфинансиран от Европейския съюз.