Какви са историите на децата преди приемната грижа? Защо все повече приемни родители говорят за нуждата от подкрепа? Ново проучване показва, че почти всяко трето дете е било жертва или свидетел на насилие преди да бъде настанено в приемно семейство и дава глас на онези, които рядко биват чути – приемните родители.
Реалността зад статистиката
Изследването е осъществено от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) по проект „Щит за детство“, който се изпълнява в рамките на проект INSPIRE. Проучването обхваща периода май-юни 2025 г. и се базира на анонимни телефонни интервюта с 83 приемни семейства. Резултатите не са представителни за цялата страна, но са достатъчно тревожни, за да бъдат разчетени не като изключение, а като симптом на системен проблем.
Почти всяко трето дете е било жертва или свидетел на насилие преди настаняването му в приемно семейство – това показва една от най-силните констатации на проучването. В 27% от случаите децата са преживели физическо или психическо насилие в родното семейство. От тях най-често срещано е физическото насилие (17%), следвано от емоционално (8%) и, макар и в по-малък процент – сексуално (2%).
Причините – сложни и преплетени
Причините за настаняване на деца в приемна грижа рядко са еднозначни. Наред с физическо и психическо насилие в родното семейство, което се явява основна причина, децата да бъдат настанени в приемно семейство, проучването идентифицира:
- Емоционално и физическо неглижиране – най-често срещаната причина (31%), включително липса на родителски умения и на подкрепяща социална среда.
- Психични страдания на родителите, които са диагностицирани или предполагаеми и пречат на адекватната грижа за детето – 21% от случаите.
- Алкохолна зависимост – 16%, често съпътствана от насилие и пренебрегване на основните потребности на децата.
- Други причини – 5% включват затвор, смърт на родителите, миграция или отказ от родителски права.
Интересното е, че бедността сама по себе си не е основна причина, но често е допълнителен утежняващ фактор, който задълбочава вече съществуващите проблеми.
Травмата не приключва с преместването
Най-сериозното предизвикателство, посочено от приемните семейства, е липсата на разбиране от страна на образователната система. Детските градини и училищата, третират децата в приемна грижа като обикновени ученици – без да отчитат травматичния им опит. Резултатът? Поведение, произтичащо от травма – като агресия, импулсивност, трудности в изразяване на емоции – често се интерпретира като „лошо поведение“, а не като вик за помощ.
Приемните родители се оказват сами в битката с последствията от чужди грешки и болка. Над 58% от анкетираните споделят, че се чувстват недооценени, претоварени и често обвинявани, особено когато детето проявява „трудно“ поведение.
Какво може да се направи?
- Децата в приемна грижа не започват на чисто, когато прекрачат прага на нов дом. Те носят със себе си багаж от преживяна болка, страх и често – недоверие. Именно затова е нужна обща воля – приемната грижа да бъде не само спасение, но и възможност за израстване.
- Реакцията към трудното поведение на деца в риск не може да бъде само индивидуална или институционална. Тя изисква активна и обществена ангажираност. Обществото има ключова роля както в разпознаването и съобщаването на случаи на насилие, така и в създаването на култура на нетърпимост към насилието от и над деца.
- Необходими са механизми, които насърчават гражданите и професионалистите своевременно да подават сигнали, когато стават свидетели на насилие или пренебрегване, включително чрез достъпни и защитени канали за докладване. В случаите, в които деца са жертви на насилие, или самите те проявяват насилствено поведение, правосъдната система трябва да реагира бързо, ефективно и щадящо спрямо детето.
- Необходима е специализирана структура в рамките на правораздаването, като например система от съдилища, която да разглежда единствено дела, свързани с деца и семейства, с участието на съдии и специалисти, обучени в области като детско развитие, травматично преживяване, психично здраве и динамиката на семейните отношения. Без такава системна чувствителност и подготовка, съществува риск децата да бъдат повторно виктимизирани, този път от механизмите, призвани да ги защитят.
„Щит за детството“ – в търсене на устойчиви решения
В отговор на тези потребности, проектът „Щит за детството“ на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) има за цел да повиши компетентността на учителите и приемните родители в работата с деца, преживели травма, като им предостави нужните знания и практически умения за по-добро разбиране и подкрепа. Наред с това, проектът се стреми да промени обществените нагласи към децата в риск и техните семейства, като насърчава съчувствие, разбиране и ангажираност от страна на обществото.
Проектът е един от 46-те инициативи, подкрепени от фонд INSPIRE в рамките на проект INSPIRE: Подобряване на националната подкрепа за превенция, интервенция и отговор на насилието над деца и овластяване на жертвите.
Проектът се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) и Националната мрежа за децата (НМД). Проектът е с продължителност от три години, в които ФРГИ отговаря самостоятелно за предоставянето на финансирането на проектите, а НМД за изграждането на капацитет на организациите.