През април 2024 г. Европейската комисия прие Препоръка за разработването и укрепването на интегрирани системи за закрила на детето в държавите-членки на ЕС. Тази инициатива подчертава ангажимента на ЕС към гарантирането на безопасността, благополучието и правата на децата, особено на тези, изложени на риск от насилие, пренебрегване и дискриминация.
Въз основа на тази Препоръка и в допълнение към нея Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) публикува доклад с заглавие „Към интегрирани системи за закрила на детето: Предизвикателства, обещаващи практики и стъпки напред“, в който се анализират системите за закрила на детето в ЕС и се предлагат начини за укрепване на закрилата на детето в ЕС. Това изследване предоставя ценен поглед върху съществуващите предизвикателства, най-добрите практики и препоръки за по-интегриран подход към защитата на правата на децата.
Основни изводи
Докладът подчертава необходимостта от прилагане на основан на права подход към закрилата на детето, който гарантира, че децата са признати като носители на права във всички аспекти на политиката и практиката. Въпреки че всички държави членки на ЕС имат законодателство за защита на децата, само няколко от тях са разработили единна правна рамка за закрила на детето. Повечето разчитат на фрагментирана система, която обхваща различни аспекти на детското благосъстояние, което води до несъответствия в прилагането и изпълнението.
Един от основните проблеми, посочени в доклада, е липсата на координация между държавните агенции, неправителствените организации и други заинтересовани страни, ангажирани със закрилата на детето. Въпреки че формалното междурегистърно сътрудничество съществува в повечето държави членки, оперативната координация остава слаба, което води до забавяне на реакцията при случаи на закрила на детето и неефективност в предоставянето на услуги.
Докладът също така подчертава различията в подходите на държавите членки към защитата на уязвими деца, като децата с увреждания, децата в миграция и тези, изложени на рискове в дигиталната среда. Докато някои страни имат специални политики и инициативи, други все още нямат цялостни мерки за защита на тези групи. Освен това само малък брой държави членки са приели национални стратегии за защита на децата в дигиталната среда. Много деца, включително тези с увреждания, деца в миграция и деца от малцинствени групи, срещат значителни бариери при достъпа си до услуги за закрила. В Препоръката изготвена от ЕК се подчертава важността на адаптирането на системите за закрила на детето така, че да бъдат приобщаващи и да отговарят на нуждите на всички деца, като се предотвратява дискриминацията чрез информационни кампании, законодателни реформи и специализирано обучение за професионалисти, работещи с деца.
Друг сериозен проблем е ограничената наличност на финансови и човешки ресурси за закрила на детето. В много страни услугите за закрила на детето страдат от бюджетни ограничения, недостиг на квалифицирани специалисти и висока натовареност, което се отразява на качеството и ефективността на предоставяните услуги. Въпреки че участието на децата в процесите на вземане на решения е признато за основно право, механизмите за ефективно включване на детските гласове остават недоразвити в редица държави членки.
Препоръки и бъдещи стъпки
За да се справят с тези предизвикателства, докладът предлага редица препоръки за укрепване на интегрираните системи за закрила на детето. На първо място, той призовава за приемане на единна правна рамка на национално ниво, например закон за закрила на детето, който да уеднакви политиките, процедурите и ресурсите, като същевременно гарантира, че правата на децата са напълно интегрирани в националното законодателство.
Трябва да се подобрят управлението и координационните структури, за да се засили сътрудничеството между институциите. Това включва създаване на основна институция, отговорна за закрилата на детето на национално ниво, ясно определяне на отговорностите на съответните заинтересовани страни и прилагане на ефективни протоколи за обмен на информация и управление на случаи. Ефективната закрила на детето изисква сътрудничество между образователния, здравния, социалния сектор и правоохранителните органи. Укрепването на националното, местното и регионалното управление е от съществено значение за осигуряване на незабавна и целенасочена подкрепа на децата в кризисни ситуации. Освен това се подчертава необходимостта от специализирано обучение за професионалистите, за да могат те да се справят със случаите на закрила на детето с необходимата чувствителност и експертиза.
Освен мерките за реакция, докладът акцентира върху значението на превенцията и подкрепата. Трябва да бъдат разработени системи за ранно предупреждение, за да се открива и предотвратява насилието и пренебрегването на децата, преди проблемите да се задълбочат. Безопасни и достъпни механизми за сигнализиране трябва да бъдат налични както за децата, така и за лицата, които се грижат за тях, за да се гарантира, че случаите на насилие и малтретиране се идентифицират и разрешават своевременно. Освен това децата, преживели насилие, трябва да получат цялостна подкрепа, включително психологическа помощ, правна защита и социална реинтеграция.
Докладът също така подчертава значението на системното събиране на данни и оценките на въздействието върху правата на детето за мониторинг и оценка на ефективността на системите за закрила. Държавите членки се насърчават да разработят стандартизирани индикатори и методологии за оценка на детското благосъстояние, за да се гарантира, че политиките са основани на доказателства и са адаптивни към новите предизвикателства.
Финансовите и човешките ресурси трябва да бъдат разпределени адекватно, за да се осигури устойчивостта на системите за закрила на детето. Докладът препоръчва прилагане на бюджетиране ориентирано към децата, за да се приоритизира финансирането на социалните услуги за деца, както и подобряване на обучителните програми за специалисти, работещи в сферата на закрилата на детето.
По отношение на участието на децата, докладът призовава държавите членки да създадат формални механизми, които да позволят на децата да изразяват своите мнения по въпроси, които ги засягат. Това включва създаване на достъпни и съобразени с възрастта процедури за подаване на жалби, интегриране на детското участие в правните и политическите рамки и гарантиране, че гласовете на децата се вземат предвид при вземането на решения. Това означава да се даде глас на децата в решенията, които ги засягат, да се насърчават правни и административни процедури в които участват и самите деца и да се укрепят механизмите, които им позволяват безопасно да изразяват своите мнения. Целта е да се създаде система, която не само защитава децата, но и ги овластява да бъдат активни участници в оформянето на своето бъдеще.
Един от най-значимите аспекти на докладът е призивът към приоритизиране на семейната и общностната грижа пред институционалната. Докладът акцентира върху необходимостта от ускоряване на процеса на деинституционализация, като се насърчават семейните и общностните форми на грижа за деца без родителска грижа. Проучванията последователно показват, че децата се развиват по-добре в семейна среда, отколкото в големи институции. Правителствата се насърчават да подкрепят приемната грижа, да инвестират в услуги за подкрепа на семейството и да разработят стратегии за преход от институционална към семейно-ориентирана грижа.
В заключение, докладът на Агенцията на Европейския съюз за основните права, служи като важен ориентир за държавите членки на ЕС в усилията им за подобряване на системите за закрила на детето. Приемането на холистичен, основан на права и интегриран подход ще гарантира, че всички деца, независимо от обстоятелствата, получават необходимата защита и подкрепа. Решаването на идентифицираните проблеми и прилагането на препоръките от доклада ще бъдат ключови за изграждането на бъдеще, в което правата на всяко дете са гарантирани и защитени.
Пълният доклад „Към интегрирани системи за закрила на детето: Предизвикателства, обещаващи практики и стъпки напред“ на Агенцията на Европейския съюз за основните права може да бъде открит тук (на английски).
Картографиране на системите за закрила на детето в България
Важно е да отбележим, че както Препоръката на ЕК, така и последният доклад на Агенцията на Европейския съюз за основните права надграждат други 27 национални доклада, които анализират системите за закрила на детето във всяка една от държавите членки на ЕС. За да разгледаме въпроса за подобряването на интегрираните системи за закрила на национално ниво, тук ще представим резултати и от изследването на тези системи в България, направено от Център за изследване на демокрацията.
Докладът от 2023 г. относно картографирането на системите за закрила на детето в България предоставя задълбочен анализ на законодателната рамка, управленските структури, капацитета на услугите и предизвикателствата в механизмите за закрила на детето в България. Той подчертава както значителните постижения, така и продължаващите пропуски в осигуряването на благосъстоянието на децата, особено на уязвимите групи.
Едно от ключовите заключения на доклада е напредъкът в процеса на деинституционализация. До края на 2020 г. всички общински институции за деца, включително тези за деца с увреждания, бяха закрити и бяха внедрени алтернативни форми на грижа. Това се счита за една от най-значимите социални реформи в България, която получи широка обществена подкрепа. Въпреки този напредък, обаче, остават опасения относно качеството на новите центрове от семеен тип, които често възпроизвеждат институционалната среда, вместо да насърчават наистина семейна атмосфера.
Докладът също така идентифицира проблеми, свързани с човешките ресурси в сектора за закрила на детето. Налице е значителен недостиг на квалифицирани социални работници, високо текучество на персонала и липса на ясни кариерни пътища. Този проблем се задълбочава от регионалните различия, като някои общини и организации се борят повече от други да поддържат адекватни нива на персонал. Освен това, програмите за обучение на професионалисти в областта на закрилата на детето често са недостатъчни, което води до липса на специализирана експертиза при работа със сложни случаи на благосъстояние на детето.
Финансово, България е увеличила публичните разходи за политики, свързани с децата, като те са нараснали от 4.1% от БВП през 2017 г. до 4.7% през 2020 г. Това увеличение обаче е насочено основно към висшето образование, докато разходите за здравеопазване остават стабилни, а социалните разходи намаляват. Социалните трансфери, насочени към подпомагане на семействата, остават недостатъчни и често не успяват да осигурят достатъчна финансова помощ на нуждаещите се.
Друг съществен проблем е липсата на цялостна национална стратегия за закрила на детето. От 2018 г., когато предишната стратегия изтече, България няма обща рамка за политика в тази област. Предложената през 2019 г. стратегия беше оттеглена, което остави страната без координиран подход към благосъстоянието на децата. Вместо това, се разчита на фрагментирана система от годишни програми и индивидуални планове за действие, които не осигуряват дългосрочна визия и ефективна координация.
Докладът също така обръща внимание на намаляващата популярност на приемната грижа, като броят на кандидатурите за приемни родители значително намалява през последните години. Тази тенденция се дължи отчасти на липсата на обществени информационни кампании и продължаващата зависимост от финансиране от ЕС, вместо на устойчиво национално финансиране. Освен това, реинтеграцията на децата в биологичните им семейства не винаги е успешна, тъй като семействата често нямат необходимата подкрепа за осигуряване на стабилна среда за връщащите се деца.
Освен това, България продължава да се сблъсква с проблеми, свързани с управлението и отчетността в системата за закрила на детето. Липсва единен орган с правомощия да наблюдава и координира всички дейности по закрилата на детето, което води до неефективност и пропуски в предоставянето на услуги. Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) не разполага с достатъчно ресурси, за да изпълнява ефективно своите функции, а общинските власти, въпреки нарастващата им роля в грижите за децата, не винаги са адекватно включени в националното вземане на решения.
В заключение, въпреки че България постигна значителен напредък в процеса на деинституционализация и увеличаването на публичните разходи за деца, съществуват сериозни предизвикателства. Те включват липсата на стратегическа координация, недостатъчни човешки и финансови ресурси и пропуски в качеството на предоставяните услуги. За справяне с тези проблеми ще е необходимо ново ангажиране към укрепване на рамките за закрила на детето, подобряване на професионалното обучение и осигуряване на устойчиво финансиране за ключови услуги за подкрепа.
Пълният доклад за картографиране на системите за закрила на детото в България може да бъде открит тук (на английски).