Понякога се случва да не те викат – другите си играят, а ти стоиш отстрани. Или излизат като компания и забравят за теб. Говорят си в междучасието или пред блока, но ти не си част от разговора. Имат си чат, в който си пишат, но ти не си в него. Или пък възрастните обсъждат въпроси, които касаят и теб, но да не те включват в разговора.

Естествено е да се чудиш дали проблемът не е в теб. Нормално е да ти стане тъжно, да се ядосаш и да се почувстваш много самотен. Ако някой нарочно те игнорира или изключва, това не е добре. Всеки има нужда да бъде приет и включен.

⚠️Това не означава, че при теб има нещо нередно. Не си виновен, ако другите те изключват или забравят.

🗣️Имаш право да искаш да бъдеш част от групата, да бъдеш чут и включен. Имаш право да покажеш, че това е важно за теб.

Какво можеш да направиш:
👉 Помоли възрастен или твой приятел да ти помогне в разговора с тези, които те изолират и обсъдете какво ги кара да се държат така и какво може да направите, за да се промени ситуацията.

👉 Ако видиш друго дете в подобна ситуация, отиди при него – понякога така започват приятелствата.
👉 Събери смелост и попитай как можеш и ти да участваш в разговора, играта или излизанията. Покажи, че това е важно за теб.
👉 Винаги можеш да се обадиш на тел. 116 111 – безплатно и анонимно. Там има възрастни, които искат да чуят какво се случва с теб и да ти помогнат.

Понякога връстници или други важни за детето хора не го канят в игри и разговори,  не го включват в свободното си време и го изолират от социалните мрежи. Това може да доведе до самота, ниска самооценка, тревожност, трудности при изграждане на приятелства, както и до дългосрочни поведенчески проблеми. Детето присъства физически, но сякаш не е част от групата. Често това се случва с деца, които се възприемат като „различни“, но проблемът е по-скоро в отношението на околните, отколкото в самото дете. Децата се учат на изключване чрез наблюдение на възрастните – от думи и действия, често дори несъзнавани от възрастните.

Изолирането се забелязва трудно, защото често няма физически белези и понякога изглежда като част от нормалното ежедневие. Възрастните могат да не осъзнаят, че детето се чувства отделено, тъй като то присъства, но е емоционално отдалечено.

Сигналите за изолиране могат да бъдат преживяване на чувство за самота, отдръпване от връстници и липса на участие в игри, групови дейности или разговори. Често се наблюдават тревожност и избягване на ситуации, в които детето трябва да участва заедно с другите деца.

Какво може да се направи:

👉 Отделяне на време за качествено общуване – присъствие без телефони и запълване на свободното време с технологии.

👉 Разговор за различията – без поучаване, показване чрез поведение, че всеки човек е значим, всеки има своя история, свои трудности и свои постижения, които са факт, без значение в каква трудна ситуация се намира.

👉 Подкрепа на детето – родителят е добре да обсъди с детето дали има нужда от подкрепа в общуването с връстниците, които го изолират. При необходимост той може да поеме ролята на медиатор и да съдейства за разговор между детето и другите деца, за да се изясни какво възпрепятства включването му и какво може всеки да направи, за да се подобри ситуацията.

👉Избягване на подигравки – възрастните не трябва сами да подиграват детето, дори на шега. Всяка подигравка може да нарани много повече, отколкото предполагат.