На 3 юли 2025 г. Комитетът на Лансароте към Съвета на Европа публикува първия си изчерпателен доклад за механизмите за събиране на данни за сексуална експлоатация и злоупотреба с деца (CSEA) в държавите членки. Основните точки включват:
Основни констатации:
- Въпреки че всички 36 държави, подписали Конвенцията от Лансароте, събират някои данни, повечето от тях използват общи статистически данни за престъпността, а не специализирани системи, фокусирани върху сексуалното насилие над деца.
- Събирането на данни обикновено е фрагментирано между полицията, прокуратурата и министерствата на правосъдието, без централизирана координация.
- Много малко държави разполагат със специализирани механизми, чиято единствена или основна задача е събирането на данни за сексуалното насилие над деца.
- Малко от страните съобщават, че сътрудничат с организации на гражданското общество при събирането на данни.
- Събраните данни рядко се интегрират в координационен център или централизирана система за анализ на феномена на сексуалната експлоатация и сексуалното насилие над деца с цел да се подпомогне разработването на политики и мерки, а не само за изготвяне на статистически доклади.
- Много от подозираните случаи никога не се потвърждават или не се преследват по съдебен път и съществува значително недокладване.
Кой и как събира данните
Идентифицирани са два основни модела:
- Специализирани механизми/фокусни точки (12 държави: Армения, Кипър, Естония, Исландия, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Полша, Румъния, Швейцария, Обединеното кралство, Италия)
- Общи съдебни/полицейски системи (Австрия, Азербайджан, България, Хърватия, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Норвегия, Португалия, Словашката република, Словения, Швеция и Турция)
- Фрагментиран подход, при който всяко министерство или сектор събира свои собствени данни, често в съответствие със собствените си статистически класификации и системи (Белгия, Босна и Херцеговина, Чехия, Грузия, Германия, Литва, Люксембург, Република Молдова и Испания).
- В повечето случаи събирането на данни се ръководи от полицията, прокуратурата, министерствата на правосъдието/вътрешните работи.
- Подходите, включващи няколко агенции, са редки, което означава, че защитата на децата, образованието, здравеопазването и НПО често не са интегрирани в националните системи.
- Участието на гражданското общество е минимално.
Предизвикателство: Фрагментиране между секторите (полиция, съдилища, защита на децата, НПО) → данните не са централизирани, не са съпоставими и често са непълни.
Какъв тип данни се събират
- Преобладават криминални/статистически данни: регистрирани случаи, съдебни преследвания, осъдителни присъди.
- Събират се данни за престъпления, определени в членове 18–23 от Конвенцията (сексуално насилие, детска проституция, детска порнография, порнографски представления, развращаване на деца, склоняване към проституция).
- Данните за случаи на злоупотреба в кръга на доверие (семейство, учители, лица, полагащи грижи, и др.) се събират в по-малка степен.
- Данни за участието на деца (мнения/преживявания на самите деца чрез анкети) съществуват само в няколко държави (напр. Исландия, Норвегия, Швеция, Финландия).
- ДНК/самоличност на осъдените престъпници: 26 страни събират тази информация, 23 могат да я споделят с други страни (главно в рамките на рамката на ЕС „Прюм“).
- Непотвърдени случаи: само 27 страни регистрират случаи, които са били докладвани, но не са потвърдени; други (като България, Германия, Обединеното кралство) не го правят.
Предизвикателство: Фокусът е тесен (само данни за правосъдието). Малко страни събират по-широка информация (рискови фактори, среда, онлайн злоупотреби, обаждания на горещи линии, показания на деца).
Как се използват данните
- Повечето страни предоставят данни за сексуалното насилие над деца на Eurostat, UNODC, UNICEF.
- Много страни съгласуват статистиките си с международните класификации (ICCS, ICVAC).
- На национално равнище обаче данните се използват предимно за общи статистики за престъпността, а не за изготвяне на политики, планиране на превенция или оценка.
- Съществуват някои обещаващи практики (например годишните доклади на Великобритания за сексуалното насилие над деца, проучванията сред младежите в Швеция, независимият национален докладчик в Нидерландия).
Предизвикателство: Данните често се съдържат в доклади, но не се използват пълноценно за изготвяне на политики, основани на факти.
Оценка на събирането на данни
- Повечето страни до известна степен оценяват механизмите за събиране на данни, но:
- Дълбочината и честотата на оценките варират.
- Много от тях не валидират систематично качеството на данните.
- Примери за добри практики: системи, които включват независими органи за мониторинг, редовни одити или прегледи на интегрирането на данни.
Основни предизвикателства в различните държави
- Фрагментация: Различни агенции/сектори събират данни поотделно.
- Несъвместимост: Различните кодове/класификации затрудняват сравненията.
- Пропуски: Ограничени данни на базата на конкретни случаи, липса на систематично събиране на непотвърдени случаи и липса на данни за участието на деца.
- Недостатъчно докладване: Продължаващ проблем, тъй като много деца никога не разкриват случаи на злоупотреба.
- Ограничения на международното сътрудничество: Споделянето на ДНК/идентичност функционира добре в рамките на EU Prüm, но не толкова добре извън рамките на ЕС.
Събирането на данни в България
Ето основните подробности, отнасящи се конкретно до България, както са отразени в проучването:
| Тема | Какво прави България? Какви подходи и практики са установени? | Констатирани пропуски или слабости за България | |
| Източници и сектори за събиране на данни | България събира данни предимно чрез каналите на правосъдието/правоприлагащите органи — полиция, съдилища, прокуратура. Тези данни обхващат престъпления, свързани със сексуално насилие над деца. | Изглежда, че интеграцията на сектори, които не са свързани с правосъдието (например образование, социални услуги, агенции за закрила на детето, НПО, горещи линии), в централизираната система е по-слаба. Данните не винаги са базирани на конкретни случаи във всеки сектор. Освен това България не събира ключов тип данни съгласно чл. 19 от Конвенцията, а именно данни за престъпления, свързани с детска проституция. | |
| Вид данни / Разбивка | В България има известна степен на разбивка на данните: данни по вид престъпление, данни за извършителите в някои случаи. България е сред страните, които разполагат с известна информация за извършителите на сексуално насилие над деца. | Липса на данни: не е налице достатъчно разбивка по пол на жертвите/насилниците във всички бази данни; връзката с насилника („кръг на доверие“) се регистрира по-непоследователно. Освен това не се събират данни за средата, в която се твърди, че е било извършено сексуалното насилие над дете. В доклада се посочва, че България не изпълнява напълно препоръката да регистрира данни за „кръга на доверие“ във всички случаи. | |
| Данни на базата на конкретни случаи срещу обобщени данни | България предоставя обобщени данни (брой случаи и др.), а в някои случаи данни за конкретни случаи напълно или частично налични. | Системата да не обхваща всички релевантни променливи или всички сектори; някои данни остават на обобщаващи, вместо да бъдат достатъчно подробни за изготвяне на политики или за наблюдение на модели. | |
| Качество и съвместимост на данните | България участва в международното отчитане (пред Съвета на Европа и др.), използва стандартни наказателни дефиниции и разполага с капацитет в съдебната система за изготвяне на данни. | Съвместимостта с данни, които не са свързани с правосъдието, обаче е по-слаба; възможни са проблеми с липсващи полета, непълно покритие; данните от различни администрации може да не съвпадат. | |
| Използване на данни за политики и оценка | България използва събраните данни за статистически отчети и за целите на наказателното правосъдие. Някои политически мерки се основават на такива данни. | Докладът сочи, че България (подобно на много други страни) би могла да подобри използването на данни от различни сектори, като интегрира данни, които не са свързани с правосъдието, използвайки ги за превантивни стратегии, както и да наблюдава ефективността и редовно коригира политиките си. Липсата на интегрирани системи и разбити подробни данни ограничава това. | |
| Спазване на препоръките | България е една от държавите-членки, които предоставят определени данни за сексуалното насилие над деца, данни за извършителите и вида на случаите. | Но в области като регистриране на нарушения в „кръга на доверие“ и осигуряване на участието на гражданското общество/други сектори, България не винаги спазва напълно изискванията или има място за подобрение съгласно препоръките в доклада. |
Целият доклад може да бъде прочетен тук (на Английски).